закаяться


закая/ться сов. (несов. закаиваться) с неопр. разг. тавба қилмоқ, сўз (ваъда) бермоқ, қасам (онт) ичмоқ; он ~лся курить у чекишни ташлашга сўз берди.

Рўйхатга қайтиш