речь


речь ж, мн. речи, р. -ей
1 сўзлаш (гапириш) қобилияти, нутқ, тил; органы речи нутқ (сўзлаш) органлари; владеть ~ю сўзлаша олиш, гапира олиш; отчётливая ~ аниқ-равшан гапириш; дар речи 1) сўзлаш (гапириш) қобилияти; 2) гапга усталик, нотиқлик;
2 тил (нутқ) услуби; разговорная ~ сўзлашув тили; устная и письменная ~ оғзаки ва ёзма нутқ;
3 гап, сўз, суҳбат; ~ шла о вас гап (суҳбат) сиз(нинг) ҳақингизда кетаётган эди; об этом и речи не было бу ҳақда бирор сўз айтилгани йўқ; слышна многоязычная ~ турли тилдаги гап -сўзлар (суҳбатлар) эшитиляпти;
4 (халқ олдида сўзланадиган) нутқ, сўз; поздравительная ~ табрик (қутлов) сўзи; о чём ~! разг. бу ҳақда шубҳа бўлиши мумкин эмас!, ўз-ўзидан тушунарли; косвенная ~ грам. ўзлаштирма гап; прямая ~ грам. кўчирма гап; части речи грам. сўз туркумлари.

Рўйхатга қайтиш