притаить


притаить сов. (несов. притаивать) разг. яширмоқ, бекитмоқ; ~ дыхание нафас олишни тўхтатмоқ; нафаси ичига тушиб кетмоқ (қўрқув ва ш. к. дан).

Рўйхатга қайтиш