обезличенный

обезличенн/ый, -ая, -ое

1 прич. от обезличить;

2 в знач. прил. ўз қиёфасини, хусусиятларини, мустақиллигини йўқотган; бошқалардан бефарқ бўлиб қолган;

3 в знач. прил. спец. эгасиз, ҳеч кимга қарашли бўлмаган; ~ые дома эгасиз уйлар;

4 в знач. прил. масъулият маълум шахсга юклатилмаган, жавобгарлигини (масьулиятини) ҳеч ким олмаган, эгасиз; ~ая работа эгасиз иш, ким жавобгарлиги номаълум иш.