наречённый


наречённ/ый, -ая, -ое
1 прич. от нарекать;
2 в знач. прил. аталган, унаштириб (айтилиб) қўйилган; ~ая невеста унаштириб қўйилган қайлиқ (қиз);
3 в знач. сущ. ~ый м айтилиб (унаштириб) қўйилган йигит; ~ая ж айтилиб (унаштириб) қўйилган қиз.

Рўйхатга қайтиш