излучать


излуча/ть несов. (сов. излучить) что
1 нур сочмоқ, нурланмоқ; тарқатмоқ (нур, иссиклик ва ш. к. ҳақида); ~ть свет ёруғ (нур) сочмоқ; солнце ~ет тепло қуёш иссиқлик тарқатади;
2 перен. ифодаламоқ, билдирмоқ, акс эттирмоқ; его глаза ~ли радость унинг кўзлари шодлик билдирарди, унинг кўзларида шодлик аломатлари сезилиб турарди.

Рўйхатга қайтиш