изюминка

изюминк/а ж

1 уменыи. от изюмина;

2 перен. бирор нарса ёки кимсанинг кишини ўзига тортадиган, қизиқтирадиган ажойиб томони, хислати, фазилати; ~а конструкции конструкциянинг ўзига хос ажойиб томони; человек с ~ой ажойиб бир хислати бор одам; человек без ~и қизиғи йўқ одам.