изюминка
изюминк/а ж
1 уменыи. от изюмина;
2 перен. бирор нарса ёки кимсанинг кишини ўзига тортадиган, қизиқтирадиган ажойиб томони, хислати, фазилати; ~а конструкции конструкциянинг ўзига хос ажойиб томони; человек с ~ой ажойиб бир хислати бор одам; человек без ~и қизиғи йўқ одам.