гайка

гайк/а ж, р. мн. гаек гайка; ✦ ~а слаба у кого прост. гайкаси бўш (қўлидан келмайди, қўли қисқа); ~и закрутить прост. танобини тортиб қўймоқ, талабни кучайтирмоқ.